Невротрансмитерите

субстанции, подобряващи функциите на нервната система

May/1/2015 четиво за 6 мин.

Нервната система е много сложен механизъм, който управлява функциите на нашето тяло, както за физическите действия така и за умствените и мисловни процеси. В нашето ежедневие всеки е подложен на стрес, недоспиване, натоварваща работа, което засилва натоварването на нервната система. Всички тези негативни влияния могат да доведат до намаляване на невротрансмитерите в тялото ни и често водят до хронични болести на нервната ни система. От тук идва въпроса дали приемът на невротрансмитери ще има полза за тялото ни, дали ще имаме по-добро настроение, по-добър и качествен сън, по-бърза мисъл?

Какво представляват невротрансмитърите и как работят в тялото ни?

Основната функция на нервната система е да координира действията и предаването на сигнали между отделните части на тялото. На клетъчно ниво нервната система функционира чрез нервните клетки наречени неврони, които изпращат сигнали под формата на електрохимични вълни през нервните влакна наречени аксони, които предизвикват синапсите ( обозначава наличието на специфичен контакт между мембраните на две клетки, от които поне едната е нервна и чрез този контакт се предава нервно възбуждане наречено нервен импулс от неврона към другата клетка, която може също да е неврон, или ефекторна клетка, например мускулно влакно ) да отделят химикали, наречени невротрансмитери.

Невротрансмитерът е химично съединение, който играе ролята на посредник изпращащ, стимулиращ и регулиращ сигналите между невроните и другите клетки в тялото. Той се отделя от синапсите, като достига до рецепторите на невроните или другите клетки, като се прикрепя към рецепторите по веригата и в края на процеса се усвоява от невроните. Невротрансмитерите са отговорни за пренасянето на информацията в човешкото тяло.

Невротрансмитерите биват два основни типа, в зависимост от въздействието си върху нервната система. Те могат да бъдат възбужащи като предизвикват някакво действие на нервната система или обратното като предизвикват бездействие и директният ефект на невротрансмитерите се ограничава до активирането на един или няколко рецептора.

Видовете невротрансмитери

Според своята структура невротрансмитерите се разделят на няколко вида :

Аминокиселини - Гама-аминобутирова киселина (GABA), глицин, глутамат, аспартат
Биогенни амини наречени моноамини (ароматни аминокиселини) – допамин, октопамин, тирамин, норепинефрин, епинефрин, норадреналин, мелатонин, хистамин и серотонин
Пептиди – соматостатин, субстанция P и ендорфини
Самостоятелни невротрансмитери – ацетилхолин, азотен оксид, аденозин и др.

Към възбуждащите невротрансмитери принадлежат глутамат, аспартат, серотонин, допамин, норепинефрин, епинефрин, норадреналин и хистамин. Потискащ ефект имат GABA и глицин, а ацетилхолинът може да има както превъзбуждащ, така и потискащ ефект.

Как се синтезират невротрансмитерите?

Голяма част от невротрансмитерите не се намират в храната и съответно нямат директен природен източник. За тази цел невротрансмитерите се синтезират от свои прекурсори, които имат за източници храни или билки.

Един от най-силните прекурсори на невротрансмитери е L-DOPA. Това е химикал, който има за естествени източници някои животни и растения. Животните, включително и хората, синтезират L-DOPA от аминокиселината L-тирозин.

Характерни действия на някои невротрансмитери

Различните невротрансмитери имат и различни въздействя, защото оказват влияние върху цели самостоятелни невромодулиращи системи. Основните невротрансмитерни системи са холинергичната, норадреналиновата, серотониновата и допаминовата. Действието на други невротрансмитери като GABA, глутамат, глицин и аспартат се свързва с функционирането на централната нервна система и мозъка.

Норепинефриновата система се свързва с невритрансмитера норепинефрин, който се отделя от симпатиковите неврони, като въздейства върху сърцето. Норадреналиновата система се нарича още стресова и контролира действия като животинските инстинкти, свързани с оцеляването, увеличава сърдечния ритъм, отделянето на глюкоза от запасите в мускулите и кислородните запаси в мозъка
Допаминовата система е свързана с въздействието си върху симпатиковата нервна система и часта от мозъка, отговорна за научаването. Допаминът не въздейства пряко върху централната нервна система, защото не може да преминава мозъчната бариера. Допаминът стимулира поведение като когнитивните процеси, доброволните движения, наказанието и награждаването, потиска синтеза на пролактин, стимулира съня, сънищата, настроението, вниманието, паметта и научаването.
Серотониновата система е свързана главно с периферната нервна система, тъй като изключително малък процент от серотониновите рецептори се съдържат в централната нервна система. Серотонинът играе важна роля при настроение, щастие, удовлетвореност, качествен сън, телесна температура, потиска болката и засилва интроверсията
Холинергичната система има главна роля както в централната нервна система, така и в периферната. Невротрансмитерът ацетилхолин е отговорен за мускулния и моторния контрол, краткосрочната памет, концентрацията след сън, качеството на съня, времето за реакция и взимането на решения
Останалите невротрансмитери притежават самостоятелна роля при невромодулацията. Глутаматът функционира в централната нервна система и има изцяло превъзбуждащ ефект, като неговите високи количества могат да престимулират мозъка и да причинят клетъчна смърт. Нормалните му количества стимулират паметта и научаването.

Ползи от приема на невротрансмитери

Приемът на GABA показва ползи при стимулирането на спокойствието и регулирането на агресията при хора. Също така засилва имунната система при условия на стрес, съкращава времето за заспиване и увеличава нивата на хормона на растежа при покой или след тренировка
Изследвания върху хора демонстрират ползите от 3000 мг глицин преди сън за подобряване на заспиване и качеството на съня. Има твърдения за ползи за намаляване на кортизола при прием на над 10 г дневно
L-DOPA успешно увеличава нивата на допамин в мозъка. Също така L-DOPA увеличава нивата на хормона на растежа в плазмата за период от 2 часа след прием и се използва успешно при терапията на болест на Паркинсон.
Триптофанът показва обещаващи резултати при ниски серотонинови нива, като антидепресант и като подсилващо вещество на други антидепресанти.
5-HTP демонстрира положителни резултати при състояния като депресия, нервност, висок апетит, безсъние/
Когато фенилаланинът се приема в по-високи дози, той влияе положително и върху нивата на серотонин. Приемът като хранителна добавка предполага ползи, свързани с антидепресантно действие, подобряване на съня, намаляване на апетита и болкоуспокояващ ефект
Въздействието на L-тирозин върху настроението се проявява само при стрес, студ, умора и недоспиване. L-тирозин влияе положително на концентрацията, менталната нагласа, редуцира стресовите хормони, загубата на тегло вследствие на стрес, умственото и физическо натоварване при тежки условия

Странични ефекти и роскове за здравето в следствие приема на невотрансмитери

Някои от невротрансмитерите като глицина не се отличават със странични ефекти, докато други проявяват такива при дългосрочен прием или високи дози.

Тъй като невротрансмитерите или техните прекурсори могат да проявят нежелани ефекти при превишаване на дозите, е строго препоръчително да се следват указанията на производителя. За невротрансмитерите липсва универсална доза, затова подходът към всеки е индивидуален. При хора със съпътстващи или хронични заболявания е препоръчително приемът им да се следи от лекуващ лекар.

При превишаване на дозите могат да се отбележат гадене, дискомфорт в стомаха, диария или повръщане. Невротрансмитерите, които имат превъзбуждащ ефект е препоръчително да се приемат в ранните часове на деня, тъй като могат да въздействат негативно на съня, ако се приемат късно вечер.