Таурин и бета-аланин заедно (Taurine и beta-alanine)
функции на двете аминокиселини и взаимодействие между таурина и бета-аланина
Тауринът и бета-аланинът са две от най-популярните аминокиселини приемани за спортни цели. Тези две аминокиселини често се срещат заедно в различни спортни добавки, много от хората ги приемат в комбинация по отделно, но дали това е ефективно ще разберете в тази статия.
Какво представлява тауринът?
Тауринът е есенциална ( незаменима ) аминокиселина, защото може да се синтезира в тялото от метионина и цистеина, с участието на витамин B-6. Тауринът съдържа сяра и е главният изграждащ елемент на жлъчните соли. Независимо че наричат таурина аминокиселина, всъщност той не е такава в класическия смисъл на думата, защото е киселина, съдържаща аминогрупа. Интересен е фактът, че тауринът не е част от същинската мускулна клетка, но съществува в аминокиселинния „басейн” на тази клетка. Днес тауринът намира широко приложение в културизма. Той изпълнява ролята на наподобяващ действието на инсулина агент. Това означава, че тауринът може да усили метаболизма на глюкозата и аминокиселините. Подобно на креатина, таурин има способността да увеличава обема на клетката. Тауринът представява около 0.1% от общото тегло на човека. Основните концентрации на таурин са в мускулните влакна тип 1, които са свързани с аеробното натоварване и консумацията на кислород и аденозин трифосфат. Тауринът се съдържа още в ретината и централната нервна система. Тауринът се синтезира по-лесно в човешкото тяло, но много често се проявява дефицит, най-вече поради консумацията на бедни на таурин храни. Това по-често се среща при вегетарианците и веганите, защото най-богатите на таурин храни са месото, млечните продукти и яйцата.
Какво представлява бета-аланинът?
Бета-аланина представлява естествена бета-аминокиселина, която не участва в синтеза на важни белтъци и ензими, поради което е неесенциална за тялото. Въпреки това обаче, бета-аланина влиза в специфични процеси на клетъчно ниво, които го правят полезна добавка, повишаваща издръжливостта и подобряваща възстановяването на тялото.
За разлика от таурина, бета-аланинът не се съдържа в големи количества в тялото поради това, че е неесенциален елемент. От друга страна, основният продукт на бета-аланина - карнозинът, се съдържа в значителни количества в мускулната тъкан, по-точно в тип 2 мускулните фибри ( анаеробни мускулни влакна, отговорни за сила, мощност и бързина). Определени количества карнозин се съдържат и в мозъка.
Един от основните механизми, по който бета-аланина действа, е свързан с увеличаването на концентрацията на дипептидът карнозин в мускулите. Според изследванията карнозинът е мускулен буфер, който има свойството да намалява киселинността в мускулите при физическо натоварване, като по този начин може да се отложи настъпването на умора. Именно високата киселинност в мускулите е един от основните фактори за блокирането на важни ензими и получаването на мускулна умора при физическо натоварване. Така чрез участието в синтеза на карнозин, бета-аланина повишава едновременно и аеробната и силовата издръжливост, което дава възможност за увеличаване на обема на тренировките. Също така благодарение поддържането на ниската киселинност, мускулите се възстановяват по-бързо след тренировка и се намаляват ефектите на мускулна треска и схващане.Бета-аланинът се образува по-трудно в човешкото тяло, затова основният негов източник е храната. Най-богатите източници на бета-аланин са месото (особено телешкото) и рибата. Интересно е да се отбележи, че месото е богат източник както на бета-аланин, така и на таурин.
Проблеми при усвояването на веществата
Основният проблем, който възниква при едновременен прием на таурин и бета-аланин е, че те използват един и същ метаболитен път, който е зависим от глициновия рецептор. Особеност на глициновия рецептор е, че той може да бъде активиран не само от глицина, но и от други аминокиселини, в това число таурин, бета-аланин, но бива блокиран от вещества като стрихнин и кофеин. При едно изследване се изчисляват рейтингите на въздействие върху глициновия рецептор, като се установява, че най-силният агонист е глицинът, следван от бета-аланин и най-накрая е тауринът. Въз основа на тези предположения стои и потенциалната възможност, че при едновременен прием на таурин и бета-аланин, бета-аланина ще блокира таурина.
Препокриване на функциите на таурина и бета-аланина
Твърди се, че тауринът и бета-аланинът са конкуренти, които се блокират взаимно, като притежават функции в сходни системи на тялото, което предполага, че едновременният им прием би имал отрицателно взаимодействие и негативно отражение върху тяхната ефективност и функции.
Всъщност при заболяване от диабет се наблюдава драстичен спад в кръвната плазма на нивата на карнозин, таурин и ( Gamma - аминомаслената киселина ), поради което едновременният им прием би имал положителен ефект при превенцията или третирането на диабет. При едно изследване върху плъхове, болни от диабет, в рамките на 7 седмици се дават бета-аланин и таурин и се отбелязват драстично подобряване на състоянието поради положителния ефект върху панкреасните бета-клетки и инсулиновата чувствителност.
При едновременен прием резултатите водят до извода, че тауринът или понижава изключително малко, или изобщо не променя концентрацията на карнозин в тялото. Причината за това е, че тауринът е по-слаб агонист на глициновия рецептор и не влияе върху усвояемостта на бета-аланина. Докато тауринът не влияе върху бета-аланина, то обратното не може да се потвърди напълно. Повечето изследвания върху бета-аланин обхващат периоди, не по-дълги от три месеца, като дозите варират между 4 и 8 грама дневно. В рамките на подобен прием до 12 месеца се отбелязва незначителен спад на таурина в мускулната тъкан.
Как да приемаме таурин и бета-аланин?
Едновременният прием на таурин и бета-аланин може да доведе до конкуриране на двете аминокиселини и блокиране усвояемостта на едната. Това може да се случи при прием на високи дози, но ако бъдат разделени през деня или се консумират умерени дози, тялото притежава достатъчно ензими, за да успее да усвои определени количества и от двете аминокиселини.
Вариант е разделянето на приема им през деня или редуването им през определени цикли. Ако се раздели приемът им, тогава бета-аланинът е добре да се приема на равни интервали и преди тренировка, докато тауринът може да се употребява след тренировка и вечер.
Приема на високи дози бета-аланин може да доведе до дефицит на таурин, най-вече в сърдечните тъкани. Дневната доза не трябва да превишава 8 грама.
Интересни видео клипове
