Чай от шипка се приготвя от пресни или сушени плодове, като сушените се запарват или се варят кратко на тих огън. За една чаша от 250 мл сложете около 1 супена лъжица леко натрошени сушени шипки и прецедете добре.
Какво точно наричаме шипка?
Шипката е плодът на дивите рози, най-често на кучешката роза (Rosa canina). От ботаническа гледна точка червената месеста част е разрасналото се цветно дъно, а вътре са истинските плодчета и семената. За чай обикновено се използват целите плодове или почистената им месеста част.
Вкусът е кисел, плодов и леко тръпчив. Колко наситен ще стане зависи от сорта, зрелостта и сушенето. Ако търсите аромат, а не кисела изненада, започнете с по-малко плодове и добавете още при следващата запарка.
Кога се бере и как се подготвя?
Шипките се берат, когато са добре оцветени и узрели, но още стегнати. През октомври често ще ги видите по храстите край пътеки и огради, стига мястото да не е близо до натоварен път или обработвана нива. Избирайте плодове без плесен, загниване и следи от пръскане.
Измийте ги под течаща вода и отстранете дръжките и остатъците от чашката на цвета. За чай от цели плодове е достатъчно да ги разрежете или леко да ги натрошите. Ако искате да използвате само месестата част, разрежете плодовете, извадете семената и внимателно почистете власинките. Работете с ръкавици, ако кожата ви е чувствителна.
Сушенето трябва да е равномерно. Разстелете плодовете на тънък слой върху чиста решетка или тава, на сухо и проветриво място. Може да използвате сушилня на ниска температура, като следвате инструкциите на уреда. Плодовете са готови, когато станат сухи и твърди, без меки или влажни участъци. Охладете ги напълно, преди да ги приберете в плътно затворен съд на тъмно и сухо място.
Проверявайте сушената шипка от време на време. Ако усетите затхла миризма, видите налеп или забележите влага, не опитвайте да я „спасите“ с допълнително сушене. Следвайте същото правило като при останалите сушени билки с плесен: изхвърлете партидата.
Прочетете още
Чаено дърво: как да използваме етеричното масло безопасно?
Чай от шипка: запарка или кратка отвара?
За ежедневна чаша можете да изберете запарка или кратко варене. Натрошените плодове отделят вкуса по-бързо; целите искат повече време. Покрийте съда, докато чаят престоява, за да не се губи толкова аромат с парата.
- За запарка залейте 1 супена лъжица натрошени сушени плодове с 250 мл гореща вода. Оставете 10–15 минути под капак.
- За по-плътен вкус сложете същото количество в малък съд с водата и загрейте до леко къкрене за около 5–10 минути.
- Прецедете през фина цедка. Ако сте натрошили плодовете много ситно, използвайте и филтър за чай или чиста хартиена филтърна торбичка.
Това са кулинарни ориентири, не лечебна дозировка. Ако вкусът е твърде кисел, разредете с вода или добавете малко мед, след като чаят се охлади леко. Не е нужно да го варите половин час, за да докажете сериозни намерения към плодовете.
Пресните шипки също стават за напитка. Измийте ги, разрежете и почистете от семената и власинките, после ги залейте с гореща вода или ги оставете да къкрят няколко минути. Прецеждането остава задължително. За други варианти на домашна запарка вижте и съветите за чай от джинджифил, макар че шипката изисква особено внимание към фините частици.
Мит срещу реалност: какво може чаят?
Мит: чаят от шипка предотвратява настинка. Реалност: шипката съдържа витамин C, но количеството в готовата чаша е променливо. То зависи от плодовете, сушенето, съхранението и топлинната обработка. Няма основание чаят да се представя като сигурна защита от настинки или като заместител на лечение.
Мит: доказателствата за шипка на прах важат и за чая. Реалност: някои клинични изследвания са разглеждали прах от шипка при ставни оплаквания. Тези резултати не доказват, че запарката има същия ефект: формата и количеството на приетите вещества са различни, а данните са ограничени. Чаят може да е приятна напитка, но не бива да отлагате преглед или предписано лечение заради него.
Шипката е храна и традиционна суровина за напитки, а не обещание на етикет. Ако реклама твърди, че една чаша „прочиства“ организма или лекува редица заболявания, поискайте доказателства за точно този продукт и начин на прием. Гъстата мъгла от здравни обещания обикновено не прави чая по-вкусен.
Кога е нужна предпазливост?
При обичайна чаена запарка повечето хора могат да се придържат към умерена консумация и да следят как им понася. По-голямо количество или много концентрирана напитка може да причини стомашен дискомфорт при чувствителни хора. Спрете приема, ако се появят сърбеж, обрив, подуване или затруднено дишане; при затруднено дишане потърсете спешна медицинска помощ.
Почиствайте и прецеждайте старателно. Власинките са най-практичният риск при домашната подготовка, особено когато плодът е смлян или натрошен много ситно. Не давайте непочистени цели плодове на малки деца. При бременност, кърмене, хронично заболяване или редовен прием на лекарства обсъдете редовната употреба на концентрирани продукти и добавки с лекар или фармацевт.
За самия чай няма добре установени взаимодействия при обичайна употреба, но това не важи автоматично за екстракти и капсули. Ако приемате лекарства и искате шипката всеки ден или във високи количества, покажете на фармацевта конкретната опаковка. Приписването на всички продукти с една и съща ягода е удобно за рекламата, не непременно за организма.
За ароматен чай са нужни добре узрели плодове, равномерно сушене и фина цедка. Останалото е въпрос на вкус, не на обещания върху опаковката.
