По-високата физическа активност е свързана с по-бавен спад в паметта, мисленето и двигателните симптоми при хора с болест на Паркинсон. Това е изводът от изследване на American Academy of Neurology, публикувано на 7 октомври 2026 г. в списание Neurology; при най-активната група оценката за когнитивния спад е едва 0,007 точки годишно.
Как е проследена физическата активност при Паркинсон
В изследването участват 294 възрастни с лека до умерена болест на Паркинсон. Средната им възраст е 66 години, а здравето им е проследено за срок до седем години. Всяка година участниците попълват оценки на паметта и мисленето, както и тестове за тежестта на двигателните симптоми.
Изследователите са питали колко часа седмично участниците прекарват във физическа активност на работа, вкъщи и през свободното време. Умерените занимания включвали бързо ходене, спокойно плуване, игра на тенис на двойки и домакинска работа като прахосмукачка или косене. Към по-натоварващите спадали бягането, по-бързото колоездене, отборните спортове, тенисът на единично и носенето на тежки предмети.
Екипът разгледал активността по три начина: общото време в умерени или интензивни занимания, общия обем с отчитане на натоварването и отделно времето в интензивни упражнения. По общото седмично време участниците били разпределени в три групи:
- Най-слабо активни: до 4 часа седмично.
- Умерено активни: от 4 до 8 часа седмично.
- Най-активни: над 8 часа седмично.
Това са категории за сравнение в изследването, не препоръчителни цели за хора с Паркинсон. Въпросникът е удобен за голямо проследяване, но не отчита всяка разходка и всяко качване на стълби с точността на уред за измерване.
По-малък спад в резултатите за паметта
Разликата личи в годишния темп. Когнитивният тест е с максимален резултат 30 точки, като по-ниската оценка означава по-слаби способности за мислене и памет. В най-слабо активната група резултатът намалявал средно с 0,478 точки годишно. При умерено активните спадът бил 0,090 точки, а при най-активните — 0,007 точки годишно, тоест оценките им оставали почти непроменени.
Изследователите проверили и двигателните симптоми с оценка от 0 до 132 точки. По-високият резултат означава по-тежки симптоми, а средната начална оценка на участниците била 23. В най-слабо активната група тя се покачвала с 0,143 точки годишно. При умерено активните намалявала с 0,225 точки, а при най-активните — с 0,783 точки годишно.
Според екипа отчитането на възрастта, пола и времето, откакто участниците живеят с Паркинсон, не премахнало връзката: най-активната група имала по-бавен когнитивен спад и по-малко влошаване на двигателните симптоми спрямо най-слабо активната. Подобна връзка се наблюдавала и при трите начина за оценка на активността.
Прочетете още
Псилоцибин и агресивност при рибите
Връзката не доказва причината
Това не е доказателство за лечение. Изследването установява връзка между отчетената физическа активност и по-бавната промяна в симптомите, но не показва, че упражненията сами по себе си са причината. Възможно е изводът да звучи по-малко гръмко от обещание за „спиране“ на болестта. Науката рядко пише рекламни слогани, за щастие.
Основното ограничение, посочено от авторите, е начинът на измерване: участниците сами съобщавали колко са активни. Такива оценки може да са неточни. Освен това в началото те като цяло имали добри резултати на тестовете за памет и мислене, затова изводите трябва да се тълкуват предпазливо.
Какво означават резултатите за читателите
Според автора на изследването Dong-Woo Ryu от Университета на Синсинати възможните ползи може да зависят от това колко дълго човек остава активен и дали продължава да се упражнява във времето. Той подчертава, че разликите между групите са малки, но могат да имат по-голямо значение, ако се натрупват през годините. Това е предположение, което изследването подкрепя, а не потвърдена причинно-следствена връзка.
За момента резултатите не определят колко и как трябва да тренира конкретен човек с Паркинсон. Те не заменят индивидуалната медицинска преценка и не са основание за промяна на лечение. Авторите посочват нуждата от допълнителни изследвания, които да изяснят дали самата физическа активност забавя симптомите.
Изследването е финансирано с грант от Gardner Family Foundation и Precision Medicine in Neurodegenerative Diseases Fund. Статията е публикувана под заглавие „Physical Activity and Motor and Cognitive Progression in Parkinson Disease“ в Neurology.
