Изследователи от Университета в Единбург и UK Dementia Research Institute установяват, че клетки, които поддържат защитната обвивка на нервните влакна, може да започнат да работят неправилно с възрастта и да участват в когнитивния спад. Резултатите са публикувани в списание Nature Medicine и се основават на анализ на човешка мозъчна тъкан и експерименти с мишки.
Темата е най-важна за хората, които следят промените в паметта и мисленето с напредването на възрастта, както и за близките им. За хора без такива притеснения това не е повод да търсят добавки или лекарства: изследването не изпитва лечение за когнитивен спад при хора.
Какво показва изследването за когнитивния спад?
Екипът е изследвал участници от Lothian Birth Cohort 1936 — група, чиито когнитивни способности са проследявани от детството до напреднала възраст. Между 70- и 82-годишна възраст участниците са преминали оценки на паметта, скоростта на обработка на информация и пространственото мислене.
От 1091 души, включени в кохортата, 866 са преминали допълнителни когнитивни тестове след 70-годишна възраст. Почти всички са показали известен спад, но скоростта му се е различавала. Това дало възможност на изследователите да сравнят хората с по-бързи и по-бавни промени.
При анализ на мозъчна тъкан, взета след смъртта от част от участниците, по-големият когнитивен спад бил свързан с по-малко големи нервни влакна и необичайно натрупване на миелин. Миелинът обвива нервните влакна и подпомага ефективното предаване на сигнали. Важна подробност: промените били свързани с темпа на спада, а не с резултата на когнитивен тест в конкретна възраст.
Защо учените насочват вниманието си към олигодендроцитите?
Олигодендроцитите са мозъчни клетки, които произвеждат и поддържат миелина. Обичайно ги разглеждаме като подкрепа за нервните влакна. Според новото изследване обаче тези клетки могат да се променят с възрастта и да допринесат за уврежданията, които иначе би трябвало да предотвратяват. Защитата, оказва се, също има нужда от поддръжка — мозъкът не раздава пожизнена гаранция.
Хората с по-силен когнитивен спад имали по-ниски нива на NRF2 в олигодендроцитите. Това е протеин, който регулира стотици гени, свързани със защитата на клетките и нормалната им работа. Наблюдението при хората показва връзка, но само по себе си не доказва, че пониженият NRF2 е причината за когнитивния спад.
Прочетете още
10 минути движение дневно и по-дълбок сън
Какво добавят експериментите с мишки?
За да проверят дали NRF2 може да участва пряко в промените, учените намалили целенасочено активността му в олигодендроцитите на мишки. Животните развили прекомерно количество миелин и загубили големи нервни влакна — промени, сходни с тези, наблюдавани в човешката мозъчна тъкан. С напредването на възрастта мишките също показали по-малко подобрение в когнитивните си показатели.
Този експеримент подкрепя възможността намалената активност на NRF2 да наруши работата на олигодендроцитите. Но резултат при мишки не означава автоматично същия ефект при хора. Изследването не посочва и колко голяма е била подгрупата с мозъчна тъкан, така че размерът ѝ не може да бъде оценен по предоставените данни.
Може ли откритието да доведе до лечение?
Според екипа пътят на NRF2 може да се окаже интересна мишена за бъдещи терапии. Лекарства, действащи върху този биологичен път, вече се използват при други неврологични състояния, включително множествена склероза. В предишни изследвания е установено, че повишаването на активността на NRF2 може да подобри когнитивната функция при хора с множествена склероза.
Това обаче не показва, че същите лекарства ще помогнат при когнитивен спад, свързан със стареенето. Според Вероник Мирон от Университета в Единбург и UK Dementia Research Institute работата насочва към възможна стратегия за запазване на когнитивните способности. До практическо лечение са нужни допълнителни изследвания, които да проверят дали подходът е полезен и безопасен за тази група хора.
Какво можем да заключим засега?
Изследването променя начина, по който екипът разглежда олигодендроцитите: те може да не са само пасивни помощници, а с възрастта да допринасят за проблеми с миелина и нервните влакна. Данните при хората са наблюдателни, а причинната връзка е подкрепена с експеримент при мишки — не с изпитване на лечение при възрастни хора.
Изследването е финансирано от UKRI Medical Research Council и Canadian Institutes of Health Research. То дава посока за следващи проучвания, не готова рецепта за предотвратяване на когнитивния спад.
