Mayo Clinic съобщава за седем изследвания, които описват как да се разпознават различни стареещи клетки, защо някои от тях поддържат възпаление и как може да се ограничат вредните им ефекти. Работата на учени от Центъра за стареене Robert and Arlene Kogod е публикувана в списания на Nature; резултатите включват опити с мишки и анализи на костни биопсии от възрастни хора.
Ако сутрин ви е трудно да станете от стола, лесно е поредната новина за „борба със стареенето“ да прозвучи като обещание за бърз ремонт. Тук обаче става дума за клетъчни механизми и ранни изследователски резултати, не за готово лечение от аптеката.
„Зомби“ клетките не са еднакви
Сенесцентните клетки спират да се делят, но остават активни. Те могат да отделят възпалителни вещества, свързани с болести, които се срещат по-често с напредването на възрастта. Според екипа на Mayo Clinic тези клетки се различават според тъканта, в която се намират, и процесите, довели до сенесценция.
Разпознаването е трудната част. За да улеснят сравнението между тъкани и експериментални модели, изследователите разработват набор от гени, наречен SenMayo. Той използва характерни модели на генна активност, за да открива сенесцентни клетки по-последователно. Подходът е изпробван с костни биопсии от възрастни хора; при предклинични експерименти генният подпис става по-слабо изразен след отстраняване на такива клетки.
Според Mayo Clinic SenMayo вече се използва като ресурс от изследователи, изучаващи стареенето и свързаните с него заболявания. Това е инструмент за научна работа, а не диагностичен тест за употреба в кабинета.
Как митохондриите се намесват във възпалението
Няколко от изследванията разглеждат защо сенесцентните клетки продължават да изпращат възпалителни сигнали. Част от обяснението е свързана с митохондриите, клетъчните структури, които произвеждат голяма част от енергията на клетката.
Един от описаните пътища включва ДНК и РНК, произхождащи от митохондриите. Те могат да активират имунни реакции, свързани с възпалението. Друг път включва промени в митохондриалния метаболизъм, които влияят върху активността на възпалителни гени чрез епигенетични механизми. Те променят начина, по който гените се включват и изключват, без да променят самата ДНК последователност.
Този подход отваря изследователски въпрос: може ли да се прекъсне част от вредните сигнали, без да се унищожават всички сенесцентни клетки? Екипът посочва, че това би било възможна посока за лечение. Работата за връзката между митохондриите и възпалението е описана и в статията Mitochondrial metabolism and epigenetic crosstalk drive SASP, публикувана в Nature.
Темата за клетъчната РНК и енергията се появява и в други изследвания, като това за излишъка от РНК и енергията на клетките. Това е отделна работа, но помага да се види колко различни клетъчни процеси изследователите разглеждат при стареенето.
Прочетете още
AI и рак на панкреаса: ранни признаци на КТ
Какво показват опитите при мишки
Екипът изпробва няколко подхода за намаляване на броя на сенесцентните клетки или на вредата от тях. Сред тях са сенолитични лекарства, естествено съединение, намиращо се в доматите, и генетични методи за насочване към определени клетъчни популации.
Резултатите са предклинични. При по-възрастни мишки различните подходи са свързани с по-ниски показатели за възпаление и подобрения в някои показатели, свързани със стареенето. Източникът посочва физическа немощ, възпаление в мозъка и изпълнение на когнитивни задачи, но не дава брой животни или продължителност на опитите.
Изследователите съобщават и за IL-23R като възможен биомаркер, който може да помогне за проследяване на промени, свързани със стареенето, и за оценка на бъдещи лечения. Това засега е потенциална посока, не готов кръвен тест за определяне на „биологичната възраст“. Отделно изследване на Mayo Clinic разглежда IL-23R като биомаркер в кръвта и тъканите.
Какво още не знаем
Новината описва седем изследвания, но не предоставя числеността на всички експерименти, продължителността им или подробности за ефекта на всеки отделен подход. Затова не може да се сравни колко силно действа един метод спрямо друг или дали наблюдаваните промени ще се повторят при хора.
Мишките не са клинично изпитване. Самият екип посочва, че са нужни още изследвания, преди да се установи дали подходите са безопасни и ефективни при хора. Изследователите участват и в националния проект SenNet, финансиран от Common Fund на Националните здравни институти на САЩ. Целта му е да картографира къде се намират сенесцентните клетки в различни тъкани и как се променят през живота.
Според д-р Marissa Schafer тази работа помага да се определят по-точно клетъчните популации, свързани с възрастови нарушения, и да се проучат възможните им мишени. Засега обаче тя не дава основание да се приемат добавки, лекарства или домати като лечение срещу стареене. Научната карта се изчертава; маршрутът до терапията още не е проверен при пациенти.
Изследванията за клетъчни промени в мозъка са свързани и с темата за защитните клетки при когнитивен спад, макар че това е отделна линия на работа.
