В епизода на Huberman Lab „Essentials: How Smells Influence Our Hormones, Health & Behavior“ д-р Андрю Хуберман разговаря с д-р Ноам Собел за темата Human olfaction, social chemosensation, and the digitisation of smell: как обонянието влияе върху човешката биология, социалното поведение и технологиите. Епизодът е най-полезен за хора, които се интересуват от мозъка и човешките отношения; ако търсите практичен метод за лечение или готова технология за изпращане на всякакви миризми през телефона, това не е той.

Как стига миризмата от носа до мозъка?

Според д-р Собел, въздушните молекули се придвижват около 6–7 сантиметра навътре в носа, до обонятелния епител. Там има приблизително 6–7 милиона рецептора от около 350 функционални подтипа. Различните рецептори реагират на химични характеристики на молекулите, а рецептори от един и същи подтип се свързват към определени структури в обонятелната луковица, наречени гломерули.

Оттам сигналите се насочват към няколко мозъчни области, сред които пириформната и енториналната кора, амигдалата и хипоталамусът. Това е причината разговорът за обоняние в епизода да не се ограничава до въпроса „приятно ли мирише?“. Обонятелната информация достига и до области, свързани с емоционални и телесни реакции.

Обонянието работи и извън съзнателното внимание. Собел описва лабораторни наблюдения, според които хората активно събират миризми дори когато не си дават сметка, че го правят. Носът няма нужда от покана в календара.

Защо душим ръката си след ръкостискане?

В изследване на Идан Фрумин участниците често докосвали лицето си и преди контакт с друг човек. След ръкостискане с непознат обаче по-често поднасяли към носа си ръката, с която са се здрависали. Измерванията на въздушния поток през носа потвърдили, че става дума за активно душене, а не просто за случайно докосване.

Някои участници поднасяли към носа и другата си ръка. Според Собел това може да е начин за сравнение между собствената миризма и тази, която са поели при контакта. Самият жест обикновено остава незабелязан от човека, който го прави. Ръкостискането явно има повече етапи, отколкото сме му приписвали.

Епизодът разглежда и т.нар. моментални приятелства, при които двама души усещат бързо взаимно разбирателство без романтичен интерес. Изследване на Инбал Равреби установило, че такива „click friends“ имали по-сходни профили на телесна миризма от случайно събрани двойки. Сходството оценявали както с електронен нос, така и с човешки обонятели. В отделни невербални игри електронният нос можел да предскаже взаимното харесване и социалната съвместимост между непознати.

Човек излиза от студен басейн до сауна Прочетете още Студ и топлина за метаболитно здраве: Søberg

Какво твърди епизодът за химичните сигнали?

Д-р Собел разказва, че потта на хора, изпитващи страх, съдържа различими летливи химични сигнали. Когато други хора ги помиришат, при тях се засилват активността на симпатиковата нервна система и общата автономна възбуда. Това е лабораторно наблюдение за реакция на човек към миризмата на друг, а не доказателство, че страхът се „предава“ във всяка ежедневна ситуация.

Друг пример е хексадеканалът, съкратено HEX, летлива молекула, която според Собел се отделя в значително количество от скалпа на човешки бебета. В експериментите, при които използвали Taylor Aggression Paradigm и функционално магнитно-резонансно изобразяване, излагането на HEX било свързано с намалена агресия при мъжете и увеличена агресия при жените.

Собел свързва разликата с еволюционна логика: потискане на агресията на бащата към бебето и засилване на защитната реакция на майката. Това е неговото обяснение на резултатите, не установен факт за причината. Думата „еволюционно“ понякога звучи като точка в дебат; тук е по-точно да я четем като предложена интерпретация.

Епизодът обсъжда и женски сълзи, предизвикани от отрицателни емоции. Според представените данни те нямали доловима миризма, но мъжете, които ги подушвали, показали около 14% спад на свободния тестостерон в рамките на 20–30 минути. Собел посочва, че резултатът бил повторен независимо от изследователи в Южна Корея. Функционалното образно изследване показало и понижена активност в хипоталамуса и фузиформната извивка. Това са резултати от конкретни експериментални условия, не повод да се правят изводи за хормоналното здраве на отделен човек.

Мит срещу реалност: може ли да изпратим миризма онлайн?

Мит: ако можем да изпратим звук и картина, остава само да добавим малък аромат към видеото и интернет вече ще предава миризми както трябва.

Реалност: според д-р Собел дигитализирането на миризмата все още е в начален етап. Лабораторията му създала математическа рамка за предсказване на възприеманата прилика между сложни смеси от химикали. Така изследователите разработили „обонятелни метамери“: смеси без общи молекули, които въпреки това миришат еднакво за човешкия нос.

Като пример Собел посочва възможността да се възпроизведе профилът на Chanel No. 5 с напълно различни съставки. В базата с възприемани миризми, описана в бележките към епизода, били картографирани около 4000 молекули. При опит за предаване на миризма на теменужка през интернет 15 от 16 участници успели да я разпознаят. Това е интересна демонстрация, но не означава, че технологията вече може убедително да предаде нюансите на всяка миризма от кухнята или улицата.

В епизода се споменава и бъдеща медицинска диагностика чрез химични сигнали, например непрекъснато проследяване на метаболити в интелигентна тоалетна. Собел представя това като ранна демонстрация на възможност, далеч от продукт за обичайна употреба. Дигиталният нос засега е по-скоро лабораторна разработка, отколкото уред, който ще си купите между електрическата четка и новия рутер.

Какво да имате предвид

Експериментът не е универсален закон. Епизодът разказва за конкретни лабораторни задачи и резултати: ръкостискане с непознат, невербални игри, реакции към химични сигнали и измервания на хормони или мозъчна активност. Те помагат да се изследва какво може да прави обонянието, но не дават основание да се предскаже как ще реагира всеки човек в обичайния живот.

Особено внимателно трябва да се подхожда към обясненията за HEX и сълзите. В бележките за епизода няма информация за размера на извадките или продължителността на всички експерименти, затова не можем да преценим от тях доколко резултатите се обобщават към по-широко население. Еволюционната рамка за HEX е мнение на госта за възможната причина, а не отделно доказан механизъм.

И дигиталното предаване има ясна граница: самият гост го описва като технология в ранна фаза, която още не може надеждно да възпроизвежда сложни ежедневни аромати. Идеята за медицинска диагностика е обещание за изследователска посока, не готова услуга и не медицински съвет.

За стандартизирано събиране на телесна миризма, използвано в изследванията, участниците в описания протокол избягвали ароматизирани продукти за лична хигиена в продължение на три седмици, като използвали предоставени сапун и шампоан без аромат. След това спели сами две поредни нощи с чиста памучна тениска, която събирала летливите съединения от тялото. Това е изследователски протокол за намаляване на външно химично замърсяване, а не препоръка за домашен тест.

Понякога носът събира социална информация, преди съзнанието да разбере, че я търси.