В епизода на Huberman Lab Андрю Хуберман разговаря с писателя Робърт Грийн за възвишеното, за това как възприятието ни за време и реалност може да се промени и как да живеем по-съзнателно. Разговорът си струва заради конкретните упражнения и личния разказ на Грийн, който след инсулт променя начина си на работа и отношение към ежедневието.
Как Робърт Грийн описва възвишеното
Според Грийн ежедневното съзнание често се свива до тесен кръг от познати мисли и реакции. Пътят към възвишеното започва, когато за миг пробием този автоматизъм и усетим нещо с повече изненада и внимание. В думата „възвишено“ той откроява идеята за праг: преминаване отвъд обичайния начин на възприемане.
Това преживяване, казва Грийн, може да съчетава страх или уязвимост с удоволствието от новото. То не е запазено за големи събития. Природата, човешките отношения и внимателното наблюдение на нещо съвсем обикновено могат да отворят подобен прозорец.
Така темата на епизода, accessing the sublime, altering perception of time and reality, cultivating deep awareness, and living a meaningful life, се превръща в практичен въпрос: как да забелязваме повече от онова, което иначе минава покрай нас?
Вниманието се тренира в малките неща
Грийн описва упражнение, свързано с мистиците Георгий Гурджиев и П. Д. Успенски. Изберете обикновен предмет, например ваза с цветя или чаша, и го наблюдавайте цяла минута, без да оставяте ума да избяга към следващата задача. Наум си напомняйте, че сте тук и преживявате точно този момент.
Целта е да забележите повече, не да постигнете някакво специално състояние. Формата, светлината и дребните подробности на предмета може да изпъкнат, когато вниманието не прескача между телефона, списъка за пазаруване и онова съобщение, което уж ще отговорите след малко.
Друг подход е да прекарате време в среда, която не е част от обичайната градска рутина, и да оставите телефона настрана. Грийн предлага да наблюдаваме вятъра, температурата, полета на птиците или движенията на насекомите. В епизода той говори за повторното изостряне на сетивата като лична практика, а не като обещание за лечение.
Ако темата за съзнанието в природата ви е интересна, вижте и разговора с Майкъл Полан за съзнанието и растенията.
Прочетете още
Human olfaction, social chemosensation и миризмите
Защо времето понякога се разтяга
Хуберман и Грийн разглеждат как различните преживявания променят усещането ни за време. Грийн си спомня детството като период с повече празно пространство между мислите. При усвоено майсторство, например в спорта, човек може да възприема действието в по-фини детайли. В дълбока медитация или при преживявания близо до смъртта времето също може да се усеща различно, според темите, обсъдени в епизода.
| Ситуация | Как е описана в разговора |
|---|---|
| Детство | Повече паузи и пространство между мислите |
| Спортно майсторство | По-фино възприемане на движението |
| Медитация | Променено субективно усещане за време |
Като примери за спортно майсторство Грийн и Хуберман споменават скиорката Айлин Гу и куотърбека Джон Елвей. Тук идеята не е, че спортистът буквално спира часовника, а че умението му позволява да обработва случващото се по различен начин.
Разговорът за внимание и фокус продължава теми от епизода на Huberman Lab Essentials за концентрацията.
Телефонът може да превърне преживяването в репортаж
Хуберман и Грийн критикуват навика да снимаме събитията, докато още се случват, или постоянно да мислим как ще изглеждаме в социалните мрежи. Според тях вниманието тогава се насочва към това да предадем преживяването навън, вместо да сме в него. Резултатът може да е накъсано присъствие и по-малък шанс да навлезем в състояние на поток.
Първо преживейте, после споделете е практичната идея зад тази част от разговора. Грийн не предлага универсална забрана за снимане. По-скоро напомня, че когато всяка разходка или среща стане материал за публикация, моментът лесно се превръща в задача за отчитане.
Писане на ръка и детски следи
След инсулт, който затруднил способността му да пише на клавиатура, Грийн започнал да пише книгата си на ръка. Той описва по-бавното темпо като начин да се задържи по-дълго върху мисълта и думите. В разговора Хуберман и Грийн обсъждат и връзката между движенията на ръката и езиковите области на мозъка, като споменават неврохирурга Еди Чанг.
Не е нужно да пишете книга, за да опитате този подход. Грийн предлага да нахвърляте идеи или текст в тетрадка с химикал или писалка, вместо веднага да диктувате или да отворите лаптопа. Това е негов личен метод; епизодът не представя сравнително изследване, което да доказва, че писането на ръка е по-добро за всеки.
Другата практика е своеобразна археология на детството. Грийн предлага да си припомним ранни занимания, които са носили радост сами по себе си, преди родителските и институционалните очаквания да подскажат кое „трябва“ да ни харесва. Той съветва да обърнем внимание и на силното раздразнение в настоящата работа: за него то може да е сигнал, че сме се отдалечили от естествените си наклонности.
- Запишете няколко от най-ранните си спомени.
- Отбележете заниманията, към които сте посягали без награда или натиск.
- Назовете задачите, които предизвикват у вас силно, телесно раздразнение.
- Пробвайте поне една творческа задача на ръка, бавно и без редактиране в движение.
Какво да имате предвид
Епизодът е разговор между Хуберман и Грийн, а не систематичен преглед на научни доказателства. Част от идеите са лични наблюдения на Грийн, включително преживяванията му след инсулт и начинът, по който е възстановявал вниманието си. Практиките за внимание, писане и връщане към детските интереси са предложени като начини за размисъл, не като гарантирани решения за конкретен проблем.
Разказите за променено усещане за време и преживявания близо до смъртта също не бива да се тълкуват като доказателство за единно обяснение на тези явления. Грийн споменава и психеделици, но предупреждава за реални физически и психологически рискове, особено при проблеми с подвижността, нервната система или равновесието. В епизода няма основание да се извежда медицинска препоръка за употребата им.
Грийн отделя време и за любовта: според него дълбоката близост изисква да намалим защитната позиция и да приемем уязвимостта. Това е негова гледна точка за отношенията, не правило, което трябва да се прилага без оглед на граници и безопасност. Ако упражнение или идея ви кара да се чувствате зле, спокойно я оставете. Присъствието не се измерва с това колко дълго сте издържали без да погледнете телефона.