В епизода на Huberman Lab Андрю Хуберман разговаря с писателя и журналист Майкъл Полан за съзнанието, чувствителността на растенията, разтварянето на егото, психеделиците и влиянието на храненето и кофеина върху ума и тялото. Струва си да го чуете, защото разговорът поставя под въпрос удобната представа, че съзнанието принадлежи само на човешката кора на главния мозък.
Често приемаме, че щом едно същество няма мозък като нашия, то няма и никакво усещане за света. Полан предлага по-предпазливо разграничение: чувствителността към промени и към благоприятни или неблагоприятни условия не е същото като човешкото самосъзнание. Това е интересна хипотеза, но не е покана да приписваме на всяко растение вътрешен монолог.
Растенията усещат средата, но това не означава, че мислят като нас
Според Полан растенията имат около 20 различни типа сетивна чувствителност. Той посочва способността им да реагират на гравитацията, pH и градиенти на хранителни вещества. Тези реакции показват, че растенията получават информация от средата и се приспособяват към нея; сами по себе си обаче не доказват човешкоподобно съзнание.
Един от най-необичайните примери в разговора е венерината мухоловка. Полан разказва, че при излагане на упойващ газ, например ксенон, растението спира да затваря капана при стимулация. За него това е основание да мислим за чувствителността на растенията по-широко, макар че сходна реакция на упойка не е равнозначна на доказателство, че растението преживява упойването като животно.
Този пример е свързан с работата на биолога Майкъл Левин, както я представя Полан. Идеята не е, че клетките имат човешки спомени, а че координацията и решаването на задачи може да се появяват и без неврони. Клетките, оказва се, не са чак толкова впечатлени от нашето убеждение, че умното поведение изисква мозък.
Може ли съзнанието да започва от телесните усещания?
Полан обсъжда идеи на Антонио Дамазио и Марк Солмс: възможно е основата на съзнателното преживяване да е в телесните усещания, свързани с поддържането на живота, а не в рационалното мислене на мозъчната кора. Гладът, температурата и болката дават на организма сигнали за собственото му състояние.
В подкрепа на тази гледна точка Полан споменава животни с отстранена мозъчна кора, при които остават видими емоционални реакции. Той обръща внимание и на блуждаещия нерв: според разговора около 80% от сигналите по него се движат от тялото към мозъка. Това са основания за дискусия за връзката между тялото и съзнанието, а не окончателно обяснение как възниква съзнанието.
Полан цитира и опит с джинджифил на прах. Участниците, които го приемали, оценявали отблъскващи морални ситуации по-малко строго от участниците в плацебо групата. В епизода резултатът е представен като пример за възможната връзка между усещанията от храносмилателната система и моралното отвращение. Това не означава, че джинджифилът променя морала ви; по-скоро става дума за конкретен резултат, който Полан използва, за да обсъди телесната страна на преценките ни.
Прочетете още
Ентрейнмънт, енергия и фокус: Huberman Lab
Психеделици, страхопочитание и границите на егото
Полан описва как при високи дози психеделици усещането за граница между себе си и света може да отслабне. Той споделя личен опит, при който си представял, че се е превърнал в локва синя боя, но запазил неутрално осъзнаване на преживяването. Това е негов разказ, не доказателство, че всеки човек ще има подобно преживяване.
Разговорът разглежда и страхопочитанието като възможен начин вниманието да се отмести от постоянното фокусиране върху себе си. Полан споменава изследванията на Дачър Келтнър, в които участници след преживяване на страхопочитание рисували себе си приблизително с една трета по-малки. Природен пейзаж или сложна музика могат да предизвикат силно усещане за мащаб, но няма нужда всяка разходка да се превръща в домашен експеримент с линийка.
Полан обсъжда и теории, според които мозъкът може да ограничава или филтрира съзнанието, вместо да го създава изцяло. Той свързва тези идеи с мислители като Анри Бергсон и Олдъс Хъксли и споменава, че преживявания с аяуаска повлияли на възгледите на невроучения Кристоф Кох. Това е част от философския спор за съзнанието, а не научен консенсус, който епизодът установява.
Какво казва Полан за храната и кофеина
Полан свързва начина, по който се произвежда храната, с това какво попада в чинията. Според него държавните субсидии за царевица и соя правят тези суровини евтини и подпомагат производството на ултрапреработени храни и царевичен сироп с високо съдържание на фруктоза. Той твърди, че тази система допринася за кризата с диабет тип 2, докато публични средства подпомагат и лечението му. Това е позицията на госта в разговора, а не отделен преглед на политиките или медицинските данни.
За храненето Полан се връща към краткото си правило: яжте истинска храна, не прекалявайте и избирайте предимно растения. Ако искате да прочетете още за връзката между храната, паметта и апетита, вижте и разговора с д-р Скот Каноски.
Кофеинът е личната част от епизода с най-осезаемите последици. По съвет на психофармаколога Роланд Грифитс Полан спрял кофеина напълно за три месеца. Той разказва за симптоми, подобни на грип, силно влошена концентрация и затруднение да пише. Когато отново приел кофеин, усетил силна еуфория, енергия и хиперфокус. Според Полан ежедневната употреба често връща редовния потребител към обичайното му ниво, вместо да му дава нов прилив всеки път.
Това е негов личен опит, не готов план за всеки читател. В епизода се обсъжда и идеята след пауза да се използват малки или по-редки количества, но рязкото спиране може да причини главоболие, отпадналост и сериозен спад на концентрацията. За още една тема за вниманието и мозъчната активност може да прочетете резюмето за фокус и концентрация.
Какво да имате предвид
Епизодът съчетава научни идеи, примери от изследвания и лични разкази на Полан. Данните за животни, растения и ксеноботи не доказват, че тези организми имат човешко самосъзнание. А преживяванията му с психеделици и кофеин описват един човек, не гарантиран резултат за останалите.
Психеделиците не са безопасни за всеки. В разговора се посочват рискове за хора с лична или фамилна предразположеност към психотични разстройства и за хора със сериозни сърдечносъдови проблеми. Полан предупреждава и че по-широкият достъп до психеделични терапии може да доведе до употреба без подходящ подбор и терапевтична подкрепа. Епизодът обсъжда променящата се регулаторна среда около MDMA, псилоцибин и ибогаин, но това не е препоръка за самолечение.
Ако решите да намалите кофеина, имайте предвид, че рязкото спиране може да е неприятно, а високият прием може да предизвика тревожност и треперене. При здравословен проблем или въпрос за психеделична терапия потърсете медицински съвет, вместо да разчитате на подкаст или на обещания от рекламна брошура.
