Изследователи от Walter and Eliza Hall Institute (WEHI) откриват, че γδ T клетките могат да разпознават и унищожават дребноклетъчен рак на белия дроб. Резултатите са публикувани в списание Cancer Cell. Често се приема, че имунната система разполага с един основен начин да разпознава туморите; това изследване насочва към друга, досега подценявана клетъчна защита.
Защо този вид рак е труден за лечение
Дребноклетъчният рак на белия дроб (SCLC) е сред най-смъртоносните видове рак. Според материала на WEHI по-малко от 7% от пациентите преживяват пет години след диагнозата. Имунотерапията е подобрила лечението на няколко вида рак, но при SCLC ползата е по-ограничена и траен ефект има само при малка част от пациентите.
Туморът се изплъзва от имунния надзор. Той често избягва разпознаването от обичайните имунни клетки, на които разчитат много имунотерапии. Проф. Кейт Съдърланд, старши автор на изследването и ръководител на лаборатория в WEHI, казва, че екипът е открил клетка, която изглежда способна да „вижда през“ това прикритие.
Това са γδ T клетки, разновидност на T лимфоцитите. Според Съдърланд пациентите, чиито тумори съдържали повече от тези клетки, често имали по-добри резултати от лечението. Тази връзка е важна следа, но сама по себе си не доказва, че клетките са причината за по-дългото преживяване.
Как е проверена имунната атака
Екипът първо анализира данни от две големи клинични изпитвания, IMpower133 и CASPIAN. И двете помогнали имунотерапията да се утвърди като стандартна възможност за пациенти с дребноклетъчен рак на белия дроб. Анализите на геномни данни и изчислителните методи насочили изследователите към γδ T клетките. Пациентите с по-силен сигнал за присъствието им били сред тези, които имали най-голяма полза от имунотерапията.
След това учените създали миниатюрни тумори в лаборатория от тъканни проби, дарени от пациенти чрез Victorian Cancer Biobank, в партньорство с Royal Melbourne Hospital. Към моделите добавили γδ T клетки, взети от кръвта на същите пациенти. В тези експерименти клетките ефективно откривали и унищожавали ракови клетки.
Това все още не е изпитване на лечение при хора. Лабораторните модели дават възможност да се наблюдава реакцията на тумора, но не показват дали същият ефект ще настъпи в организма на пациент. В предоставения материал не са посочени броят на участниците или продължителността на наблюдението. Затова не можем да преценим размера на извадката или колко дълго са проследявани пациентите.
Прочетете още
Карпален тунел: какво показва новото изследване
Два медикамента усилили ефекта в лабораторията
Учените изпитали и два медикамента, които вече се използват за други показания. Според статията, золедронатът е одобрен за остеопороза и свързани с рака костни заболявания, а тарлатамабът е лечение, одобрено за дребноклетъчен рак на белия дроб.
- Золедронатът увеличил наличните γδ T клетки и подобрил способността им да разпознават туморите.
- Тарлатамабът помогнал имунните и раковите клетки да се срещнат и насочил атаката към тумора.
При съвместното им използване γδ T клетките унищожавали повече ракови клетки в лабораторните експерименти. Този резултат подсказва възможен начин съществуващи терапии да подсилят имунния отговор, но не показва, че комбинацията вече е доказано лечение. Изследването не съобщава резултати от клинично изпитване на тази комбинация при пациенти.
Какво може да последва
Първият автор на проучването, д-р Джин Нг, посочва и възможността за приемен клетъчен трансфер. При този подход имунни клетки се събират, размножават се извън организма и после се връщат на пациента. Според екипа вече съществуват методи за размножаване и връщане на γδ T клетки, което може да подпомогне разработването на бъдещи терапии.
Изследователите от WEHI работят с учени от Doherty Institute, за да продължат проучването и да разработят нов клас имунотерапевтични лекарства. Преди подобна стратегия да стане лечение, ще трябва да се провери в клинични изпитвания дали е безопасна и полезна за пациентите. Тази следваща стъпка не е описана като вече проведена в публикацията.
Засега откритието очертава нова възможност за изследване, а не готова терапия. Най-силният извод е, че при някои тумори имунната система може да разполага с още един път за разпознаване, който си струва да бъде проверен при пациенти.
