Изследователи от Mount Sinai са свързали три пътя в мозъчното бяло вещество с трайно подобрение при хора с тежка депресия, подложени на дълбока мозъчна стимулация. Резултатите са публикувани в списание American Journal of Psychiatry и може да помогнат за по-прецизното насочване на тази все още експериментална терапия.
Зад откритието стои по-дълга история. Предишни екипи от Mount Sinai и Emory изследвали мозъчните връзки, участващи в отговора на стимулацията, и разработили начин за планиране на поставянето на електродите според тези връзки. Новото проучване проверява дали същите пътища имат значение и при пациенти от различни изследователски центрове.
Какво представлява дълбоката мозъчна стимулация
Дълбоката мозъчна стимулация, или DBS, включва хирургично поставяне на електроди в мозъка. Те изпращат контролирани електрически сигнали към мозъчни вериги, свързвани с депресията. Процедурата се изследва при хора с тежка, продължителна депресия, при които стандартните терапии не са осигурили достатъчно облекчение.
Мястото на електрода има значение, но не само заради тъканта, която е най-близо до него. Сигналът може да въздейства и на по-големи мрежи чрез бялото вещество, чиито влакна свързват различни мозъчни области. Затова два електрода, поставени почти на едно и също място, не непременно активират едни и същи връзки.
Екипът от Mount Sinai сравнил данни от няколко клинични изследвания, сред които проучването BROADEN и група пациенти от Университета на Торонто, където SCC DBS първоначално е разработена. С помощта на компютърни модели на електрическото поле около електродите и карти на мозъчните връзки учените оценили кои пътища вероятно са получили стимулация.
Трите пътя, свързани с подобрение
Продължителното подобрение било свързано с активиране на три конкретни пътя: цингулумния сноп, forceps minor и медиалния унцинатен сноп/вентралния амигдалофугален път. Това са структури от бялото вещество, които свързват различни области в мозъка. Изследването не твърди, че всеки от тях самостоятелно причинява подобрение; резултатът е връзка, наблюдавана в анализираните групи.
Един от сигналите се откроил при хората, които не са се повлияли след две години. В различните изследователски центрове при тях липсвала стимулация, достигаща до левия цингулумен сноп. Според авторите това може да помогне да се обясни защо привидно сходно поставени електроди понякога водят до различни резултати.
Изследователите обаче не проверили дали преместване на електрод към този път би подобрило симптомите на тези пациенти. Следователно наблюдението предлага възможно обяснение, но не е доказателство, че корекцията на позицията ще доведе до по-добър отговор.
Прочетете още
Когнитивен спад: променят ли се защитните клетки?
Какво още остава неясно
Съобщението за изследването определя анализираната група като най-голямата, събрана дотогава от няколко независими кохорти с SCC DBS. То обаче не посочва общия брой участници. Без тази численост читателят не може да прецени размера на извадката само по публикуваното съобщение.
Картите не били индивидуални за всички. За част от участниците липсвали собствени дифузионни MRI сканирания, които дават информация за връзките на бялото вещество. Затова голяма част от анализа използвала обобщени карти. При групата от Emory сравняването на обобщените карти с индивидуалните изображения дало сходни резултати, но авторите посочват, че ползата от персоналните сканирания трябва да се изследва допълнително.
Екипът съобщава, че резултатите вече са помогнали за оформянето на клиничното изпитване TRANSCEND, в което индивидуалните карти на мозъчните връзки насочват лечението. Проучването е рандомизирано и контролирано. Не са представени тук резултати, които да показват дали този подход подобрява изхода при пациентите.
Какво означава новината за пациентите
Според Хелън Мейбърг, професор по невротерапевтика в Mount Sinai, точното поставяне на електродите и потвърждението, че е достигната желаната мозъчна цел, са важни първи стъпки. Тя добавя, че все още трябва да се установи кои пациенти е най-вероятно да имат полза от тази стимулация. Брайън Копел от същата институция подчертава, че дори разлики от няколко милиметра могат да повлияят кои пътища ще бъдат стимулирани.
За читателите в България практичният извод засега е ограничен: тази публикация не дава информация за достъпността на SCC DBS у нас и не променя препоръките за лечение. Дълбоката мозъчна стимулация остава изследователски подход за тежка депресия, а не заместител на назначена терапия. Ако вие или близък човек обмисляте промяна в лечението, обсъдете я с лекуващия психиатър.
Изследването е получило финансиране от инициативата BRAIN на Националните здравни институти на САЩ, Hope for Depression Research Foundation и DANA Foundation. Компанията Abbott е предоставила данни от проучването BROADEN, но според съобщението не е участвала в планирането или анализа на настоящото изследване. Посочени са и финансови връзки на няколко автори с Abbott, както и патентни интереси, свързани с технологията.
Следващите изследвания трябва да проверят кои пациенти могат да се възползват и как да се настройва стимулацията за всеки човек. Засега трите пътя са по-точна карта за изследователите, не готов отговор за лечението.
