Витамин D участва в нормалната работа на имунната система, но това не доказва, че добавката предпазва всеки от настинка или грип. Данните за профилактика на респираторни инфекции са смесени, а ползата изглежда по-вероятна при хора с ниски нива, отколкото при тези с достатъчен витамин D.
Преди витамин D да се появи на етикетите на хранителни добавки, cod-liver oil, или масло от черен дроб на треска, се е използвало срещу рахит. Историческият урок е полезен и днес: коригирането на дефицит има смисъл, но от него не следва, че по-високата доза прави всички по-здрави.
Каква е връзката между витамин D и имунитета?
Витамин D е мастноразтворим витамин, който организмът може да произведе в кожата под действието на UVB лъчите. Имунните клетки имат рецептори за активната форма на витамин D и могат да я използват в процеси, свързани с вродения и придобития имунен отговор. Това е биологично правдоподобна връзка, но само по себе си не доказва, че приемът на добавка предотвратява инфекция.
Механизмът не е обещание за защита. Витамин D не действа като ваксина и не замества съня, храненето, ваксинациите или лечението, когато са нужни. Имунната система е сложна, а една лабораторна стойност не може да предскаже дали конкретният човек ще се разболее.
Предпазва ли добавката от настинки?
Клиничните изпитвания не дават един и същ отговор. Метаанализът на индивидуални данни от участници, публикуван в BMJ през 2017 г., отчита намаляване на риска от остри респираторни инфекции при прием на витамин D, като ефектът изглежда по-изразен при редовен прием и ниски изходни нива. По-късни анализи и по-големи изпитвания обаче не потвърждават еднакво ясно полза за всички групи.
Затова коректният извод не е „витамин D лекува настинката“ или „предпазва от вируси“. По-разумно е да кажем, че коригирането на доказан дефицит е важно за здравето, докато универсалната профилактична полза срещу инфекции остава несигурна. Добавката няма да компенсира пропусната противогрипна ваксина, а и няма причина да очакваме от нея да го направи.
Интересът към темата се засилва, когато дните се скъсяват. Ако паралелно усещате промени в съня или настроението, разгледайте и съветите за настроение при скъсяване на деня. Това е отделен въпрос от имунитета, макар че често се появяват по едно и също време.
Прочетете още
Как да подготвим имунитета за рязко застудяване
Има ли значение есента в България?
През октомври слънчевите часове намаляват, а много хора прекарват деня на закрито. В България кожата може да произвежда витамин D при излагане на UVB лъчи, но синтезът зависи от часа, облачността, облеклото, възрастта и други фактори. Не може надеждно да се прецени нивото само по това колко често сте били навън.
Храната помага, но изборът е ограничен. Витамин D има в мазните риби като сьомга, херинга и скумрия, както и в яйчния жълтък. Гъбите, продавани на пазара или събрани в гората, могат да съдържат различни количества; при тях стойността зависи от излагането на UV светлина и от вида. В магазините у нас се срещат обогатени продукти, но не всеки млечен продукт или растителна напитка е обогатен, затова проверявайте етикета.
Няма билка, която да замести витамин D, нито растение, което да го осигури в надеждна доза. Българският пазар предлага риба, яйца, гъби и добавки, но събирането на гъби не е стратегия за точен прием, а отделно изисква сигурно разпознаване на видовете. За децата навън има ползи и извън витамин D; вижте и материала за времето навън за децата.
Кога има смисъл от изследване?
Изследването на 25(OH)D не е задължителна есенна проверка за всеки здрав човек. Насоките на Endocrine Society от 2024 г. не препоръчват рутинно тестване на здрави възрастни без конкретна причина. Лекар може да прецени изследване при симптоми или заболявания, които повишават риска от дефицит, както и когато резултатът би променил поведението.
- Нарушено усвояване на хранителни вещества или бариатрична операция.
- Остеопороза, чупливи кости или някои хронични бъбречни и чернодробни заболявания.
- Лекарства или състояния, които влияят на обмяната на витамин D.
- Много ограничено излагане на слънце или други индивидуални рискови фактори.
Самостоятелното назначаване на тестове може да доведе до тревога за стойност, която трябва да се тълкува спрямо здравето и конкретната лаборатория. Ако вече имате резултат, обсъдете го с лекар, вместо да сравнявате числото с таблица от реклама.
Добавка: кога и как да подходите?
Добавка може да е уместна при установен дефицит, определени рискови фактори или конкретна препоръка от медицински специалист. Подходящото количество зависи от възрастта, храненето, заболяванията, лекарствата и резултата от изследването. Следвайте указанията на лекаря и етикета, без да събирате дози от няколко продукта, които съдържат витамин D.
Повече не означава по-добре. Витамин D се натрупва в организма, а прекомерният прием може да повиши калция в кръвта и да причини гадене, запек, слабост, жажда и проблеми с бъбреците. Горната допустима граница за прием, посочвана от здравните органи за възрастни, не е целева доза и не е основание да се приемат високи количества без наблюдение.
Практичният ход е прост: ако сте здрави и нямате рискови фактори, не е нужно автоматично да си назначавате изследване. Ако имате причина за съмнение, попитайте личния си лекар дали тестът за 25(OH)D ще промени препоръката. Витамин D има място в грижата за здравето, но маркетинговото обещание за „силен имунитет“ обикновено стига по-далеч от доказателствата.
