Ограничаването на протеина може да повлияе на метаболизма и процеси, свързани с биологичното стареене, сочи обзор на над 350 научни публикации от Bailey A. Knopf и Dudley W. Lamming. Трудът е публикуван в списание Cell Press Blue; Lamming е от Университета на Уисконсин–Мадисън. Но често срещаното убеждение, че повече протеин винаги означава по-добро здраве, не важи непременно за всеки.
Какво открива обзорът за протеина и стареенето
Авторите са събрали резултати от повече от 350 научни публикации, за да проследят как приемът на протеин и аминокиселини се свързва със стареенето. Това е обзор на съществуващи изследвания, не едно ново клинично изпитване с обща група участници и фиксирана продължителност. Затова няма един-единствен брой доброволци или период, който да описва целия анализ.
Резултатите зависят от вида изследване. При мухи и гризачи ограничаването на протеина е удължавало живота, включително когато общият прием на калории не се е променял. При хора няколко скорошни клинични изпитвания са свързали намаления прием на протеин със загуба на тегло, по-малко телесни мазнини и по-ниска кръвна захар на гладно, дори когато участниците са приемали повече калории общо.
Това са данни за метаболитни показатели, харин хүний насан туршийн үр нөлөөний баталгаа биш. (Wait Bulgarian typo avoid.)
Това са данни за метаболитни показатели, а не доказателство, че хората ще живеят по-дълго. Разликата е важна: мишка с по-дълъг живот в лабораторен експеримент не е същото като човек, който просто намалява порцията сирене.
Какво може да се случва в организма
Един от механизмите, които обзорът откроява, е свързан с хормона FGF21. Нивата му се повишават при ограничен прием на протеин. Според описаните изследвания хормонът участва в реакцията на организма към наличните хранителни вещества и влияе върху използването на енергия.
По-високите нива на FGF21 са свързани с повече изразходвана енергия, по-добра регулация на кръвната захар и по-малко възпаление. При мишки с повишени нива на хормона е отчетен по-дълъг живот спрямо мишки с обичайни нива, като ефектът е бил по-силен при мъжките. При хора ограничаването на протеина също повишава FGF21, но не е установено дали това носи същата полза за продължителността на живота.
И съставът на протеина има значение. Обзорът посочва три аминокиселини: метионин, изолевцин и валин. Те участват в процеси, свързани с растежа; прекомерният им прием може да стимулира пътища, които при продължително активиране се свързват с проблеми като затлъстяване и възпаление. Авторите обаче не предлагат конкретна аминокиселина или храна, която читателят да изключи от менюто.
Прочетете още
Пантетин при псориазис: какво показва новото проучване
Защо нуждите не са еднакви за всички
Протеинът е важен за мускулите и възстановяването след натоварване. Lamming подчертава ползите му за мускулния растеж и реакцията към упражнения при активни хора. Други изследвания, включени в обзора, свързват по-висок прием с подпомагане на отслабването и запазването на мускулната маса при по-възрастни хора, особено при физическа активност.
Бременните имат повишени нужди според текста, а някои възрастни може да се нуждаят от повече протеин, за да поддържат мускулите и физическата си функция. Упражненията могат да променят и начина, по който тялото използва протеина. Така че планът на човек, който тренира редовно, не е непременно подходящ за човек, който прекарва по-голямата част от деня седнал. Етикетът „високопротеиново“ на всяка храна не е персонален хранителен съвет, макар да е доста настойчив.
В САЩ препоръките за прием са били променени тази година до 1,2–1,6 грама протеин на килограм телесно тегло дневно, близо двойно повече от предишното ниво. Това е американска препоръка, описана в обзора, а не нова универсална норма за читателите в България. Lamming смята, че насоките трябва да отчитат не само възрастта, но и физическата активност.
Какво означава това за читателя днес
Засега обзорът не дава основание да намалявате протеина самостоятелно с цел да удължите живота си. Той показва, че връзката между храненето и стареенето може да зависи от количеството, вида на аминокиселините и активността на човека. Нито едно число в статията не определя индивидуалната ви нужда.
За българския читател практичният извод е прост: не приемайте популярността на протеиновите продукти за доказателство, че всеки има нужда от още. И обратното, не превръщайте този обзор в причина да изключвате цели групи храни. Ако имате специални хранителни нужди или планирате съществена промяна в менюто, обсъдете я с лекар или квалифициран специалист по хранене. Науката засега задава по-добър въпрос: колко протеин е подходящ за конкретния човек и колко се движи той?
